HISTORY OF BULGARIAN CYCLING
100 years ago, on 16 August /3 August old style/, eight men gathered in Ruse to start the Bulgarian Cycling Union. We can only guess whether they believed that a century later the organisation they created would continue to exist. But what is certain is that they were determined and astute enough to lay the foundations of a sporting union at a time when the word “sport” was almost an unknown concept. Nobody talks about football yet, athletics is unknown, basketball and volleyball are waiting for their birth in the mists of the future. Only the gymnasts of “Yunak” already have their own slender organization, whose primacy in the chronology of our sport no one can dispute.
THE AGE-OLD ROAD ON TWO WHEELS
The creation of the Bulgarian Cycling Union /BCU/ did not happen in an empty place. Already 13 years before that, the citizens of Sofia established their own “bicycle society”. They were followed by Ruse, Plovdiv, Pazardzhik, Pleven, Kyustendil, Sliven, Varna. It is curious, however, that in Plovdiv the main mass of supporters of the “machines with wheels” are Armenians and the two Plovdiv delegates at the founding congress /all eight of them/ are Armenians – Klichian and Garabedian.
Dimo Angelov
Steady have been the footsteps of the cycling alliance since the beginning. In 1909 the Tour of Vitosha was launched. No race in any sport in the country can even remotely approach the colossal traditions of this amazing 93-year-old miracle. It is not in vain that the Tour of Vitosha is the only event in Bulgarian sport that has been given a place in the French sports encyclopedia. There’s a reason why: all over the world, cycling races born before the Tour of Vitosha and still existing today can be counted on the fingers of one hand! And the more recent BCS leaders have an undeniable taste for the modern, for the new. Strangely enough for some, in this respect we are ahead of almost the whole of Europe.
We can only be proud of the famous fact that when the Tour of Bulgaria started in 1924, only the famous Tour de France /1903/, the Belgian Tour /190B/ and the Giro d’Italia /1909/ were ahead of us. For the record, Switzerland is 9 years behind us and the famous Spanish Vuelta is 11 years behind us! Not to mention cycling nations such as the Dutch and the Danes, who didn’t start their tours until after WWII /1948 and 1950/.
The extremely robust organization created by the BCS, backed by the love of thousands for this most masculine of sports, is causing its explosive spread. As early as 1905 there were 27 societies /now clubs/ and on the eve of the Balkan War there were already 74. In the 1930s the number reached 170 /!/, the then editor-in-chief of the newspaper. “Sport” Ivan Selveliyev in a big article called the cycling sport № 1 in Bulgaria, and from the International Cycling Union / whose member BCS became in 1928 / rained congratulations and called our country a cycling fortress.
 |
 |
Newspaper “Bulgarian Cyclist” reaches a circulation of many thousands – for such “extras” now we can only dream. |
БЕЛЕЖИТИ ДАТИ
| Year | Event |
|---|---|
| 1902 | Bulgarian Cycling Union founded |
| 1909 | First Tour of Vitosha – the oldest race in the country in any kind of sport, which is still held. |
| 1924 | First Olympic Games in Paris. |
| 1924 | First Tour of Bulgaria. |
| 1928 | Bulgarian Cycling Federation becomes a member of the Union Cycling International – UCI. |
| 1931 | The first cement track on the Balkan Peninsula was built in Sofia |
| 1931 | In Sofia, on the initiative of Bulgaria – the first Balkan Cycling Games |
| 1934 | First run Sofia – Varna /interrupted in/ 2016 |
| 1945 | First Run Trieste – Varna |
| 1947 | in Sofia – first Balkan – Central European Games, champions – Tsvyatko Georgiev /speed/, Dimitar Radev /endurance/ |
| 1948 | Bulgaria becomes a founding member of the Peace Race – the largest multi-stage amateur race in the world. |
1st Tour of Bulgaria
On the hot noon of August 21, 1924 in front of perhaps the most popular building in Sofia – D. Kotev led Stoyan Alexandrov and Ognyan Toshev. National Assembly, a small group was preparing to set off on their journey. With long trousers reaching almost to their knees, with multi-coloured T-shirts, with small bags over their shoulders, with spare tyres strapped crosswise around their chests, some with large aviator glasses raised on their foreheads – each of them stood next to his bicycle. They were 21 in number. They were true daredevils, for they knew what awaited them-long, grueling 1933 kilometers amid oppressive heat and searing thirst on endless dusty roads-not roads, but the semblance of roads-and participants, and senders, didn’t even suspect that they were starting an illustrious tradition: on that August day, the Tour of Bulgaria cycling race was born, and even now, 78 years later, it continues to be one of the largest and most respected races.
The 52 Tour of Bulgaria in 2002 had a special colour: it was dedicated to a unique anniversary – the 100th anniversary of the Bulgarian Cycling Union.
WINNERS IN THE TOUR OF BULGARIA
| Year | Winner Names | Nationality |
|---|---|---|
| 1924 | Георги Абаджиев Коста Дюлгеров |
България |
| 1935 | Марин Николов | България |
| 1949 | Милко Димов | България |
| 1950 | Милко Димов | България |
| 1955 | Стоян Георгиев | България |
| 1956 | Димитър Колев | България |
| 1957 | Ненчо Христов | България |
| 1958 | Боян Коцев | България |
| 1959 | Боян Коцев | България |
| 1960 | Боян Коцев | България |
| 1961 | Димитър Котев | България |
| 1962 | Иван Бобеков | България |
| 1964 | Борис Бочев | България |
| 1965 | Иржи Хава | Чехия |
| 1966 | Иван Бобеков | България |
| 1967 | Ян Венцел | Словакия |
| 1968 | Веско Кутуев | България |
| 1969 | Селвино Полони | Италия |
| 1970 | Фьодор-Иван Ден Хартог | Нидерландия |
| 1971 | Ришард Шурковски | Полша |
| 1972 | Иван Попов | България |
| 1973 | Иван Скосирев | СССР |
| 1974 | Ринат Шарафулин | СССР |
| 1975 | Януш Ковалски | Полша |
| 1976 | Александър Гусятников | СССР |
| 1977 | Зигберт Шмайсер | Германия |
| 1978 | Ненчо Стайков | България |
| 1979 | Юрий Баринов | СССР |
| 1980 | Ненчо Стайков | България |
| 1981 | Борис Исаев | СССР |
| 1982 | Леон Дежиц | СССР |
| 1983 | Венелин Хубенов | България |
| 1984 | Ненчо Стайков | България |
| 1985 | Петър Петров | България |
| 1986 | Бойко Ангелов | България |
| 1987 | Петър Петров | България |
| 1988 | Валентин Живков | България |
| 1989 | Дидие Пагримо | Франция |
| 1990 | Павел Шуманов | България |
| 1991 | Александър Миленкович | Югославия |
| 1992 | Павел Шуманов | България |
| 1993 | Мано Люберс | Нидерландия |
| 1994 | Христо Зайков | България |
| 1995 | Христо Зайков | България |
| 1996 | Христо Зайков | България |
| 1997 | Павел Шуманов | България |
| 1998 | Красимир Коев | България |
| 1999 | Максим Гуров | Казахстан |
| 2000 | Северин Кохут | България |
| 2001 | Димитър Господинов | България |
| 2002 | Димитър Господинов | България |
| 2003 | Ивайло Габровски | България |
| 2004 | Томас Клозко | Полша |
| 2005 | Мартин Праздновски | Словакия |
| 2006 | Ивайло Габровски | България |
| 2007 | Евгени Герганов | България |
| 2008 | Ивайло Габровски | България |
| 2009 | Ивайло Габровски | България |
| 2010 | Красимир Коев | България |
| 2011 | Ивайло Габровски | България |
| 2012 | Максат Аязбаев | Казахстан |
| 2013 | Реми де Грегорио | Франция |
| 2014 | не се провежда | |
| 2015 | Стефан Христов | България |
| 2016 | Марко Текио | Италия |
| 2017 | Виталий Бутс | Украйна |
| 2018 | не се провежда | |
| 2019 | не се провежда |
TRIVIA
THE FIRST COLLATERAL UNION IN THE WORLD – was founded in 1866 in Paris; THE OLDEST COLLATERAL UNION – is the English one. It was founded in 1880;
THE INTERNATIONAL COLLECTIVE UNION /UCI/ – was founded in 1900;
THE LARGEST COLLEGE COMPETITION IN THE WORLD – is the Tour de France, which started in 1903.
SOFIA COLODRUM
The site was granted by the municipality after the end of the First World War. This place was called “The Desert” by the citizens of Sofia. The first sod was laid in 1921. But where did the money come from? A fund was set up
“Sofia Cycadrome”. The first excavation works began mainly with the voluntary work of sportsmen and sportsmen. Whole families of cycling friends worked on weekends.
The first races took place a few years later, on an earth track. At the end of 1926 and the beginning of 1927 an ingenious entrepreneur arranged with a French company to rebuild the cyclocross track, making it a cement track. The condition was that the French would use the facility for a few years, then turn it over entirely to the BCS. However, influential circles scuttled the project. This led to disagreements within the Sofia Cycling Society, from which 13 people were expelled. The cyclocross club stayed with the dirt track for several more years. In 1931 it was cemented on the occasion of the organization of the first Balkan Games.
In the early days of Bulgarian cycling, road runners also performed on the track, honing their sprinting skills. The cycling stadiums are filled with spectators. Almost every month, even every week there are starts in the second half of the century. We have track runners from France, Denmark, Belgium, Yugoslavia
In 1950 was the first track meeting between Bulgarian and cyclists from the then USSR. In front of full stands in Sofia, after an extremely controversial fight in the individual disciplines, the victories were shared.
The meeting between the track teams of Bulgaria and FSWT /France/ was a celebration for the sports Sofia. The first match ended 33:9 for our team, the second – with a victory of our “B” team with 16:4.
In 1951, our national track team defeated the GDR cyclists 4:1, with the visitors being better only in the 1 km discipline from the spot. Then the Czechoslovak team beat us hard 3:2 in Sofia, and at the end of the year we made 6:6 in Moscow against “Sbornaya”.
In 1953, at the World Festival of Youth and Students in Bucharest Dimitar Kolev, Stoyan Georgiev, Vladimir Patev and Nencho Hristov won a bronze medal in the 4 km team pursuit.
In 1955, the duel Bulgaria – Belgium was held at the capital’s cyclocross track. Todor Boyadzhiev won in the speed; Nencho Hristov – in the 4 km individual pursuit and in the endurance of 60 laps; Ivan Georgiev, Boncho Novakov and Nikora Filippov – in the Italian pursuit. The Belgians were better in the one-kilometre race, where the brothers Boncho and Denio Novakov came second and third respectively.
PEAKS OF BULGARIAN CYCLING
1931 г. На Първите Балкански игри по колоездене в София титли печелят Продан Георгиев /бързина/, Продан Георгиев, Димитър Сарачев, Генади Симов и Георги Велинов /4 км отборно преследване/, Александър Николов/шосе/.
1934 г. България печели отборната победа в Обиколката на Румъния г. Генади Симов е втори в крайното класиране и първи при катерачите.
1936 г. Къню Джамбазов е 16-и на Олимпийските игри в Берлин в общия старт.
1937 г. България печели отборната победа в пробега Белград – София, в който Йордан Константинов е втори, а Никола Ненов трети.
1940 г. Втора Балканиада в Букурещ. Цвятко Георгиев печели титлите на бързина и шосе. Йордан Константинов, Георги Велинов, Сава Герчев и Иван Петров вземат златото в отборното преследване на 4 км.
1945 г. Рангел Митов е пети в пробега Триест – Варна /1600 км /.
1947 г. Балкано-средноевропейски игри в София. Цвятко Георгиев става шампион на бързина. Д.Радев е първи на издръжливост, следван от Милко Димов и Рангел Митов. Двойката К.Джамбазов-Т.Дишев печели титлата в американското бягане на 20 обиколки. Втори е тандемът Д.Михайлов-В.Ставрев, а трети – К.Славов-С.Войводов. Българският отбор е комплексен победител
1951 г. Милко Димов носи първата етапна победа на българин в Пробега на мира. Димитър Бобчев печели международния пробег Букурещ-Къмпина.
1952 г. Милко Димов и Димитър Бобчев печелят етапи в Пробега на мира.
1953 г. Боян Коцев е първи в етап от Пробега на миа.
1955 г. Българският отбор печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори. България е на трето място в Пробега на мира: Милко Димов, Ненчо Христов, Боян Коцев, Стоян Георгиев, Димитър Колев и Илия Кръстев.
1956 г. Ненчо Христов печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори, а българският тим е на първо място 6 отборното класиране.
1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
1957 г. Ненчо Христов е първи в Пробега на мира. България побеждава за трети пореден път в Обиколката на Египет и сребърната купа остава завинаги у нас. Стоян Георгиев е трети. Ненчо Христов печели златен медал на 4 км индивидуално преследване на писта на Световния фестивал на младежта и студентите в Москва. Боян Коцев печели пробега София-Букурещ.
1958 г. Боян Коцев е трети в Пробега на мира.
1959 г. Ненчо Христов е победител в Обиколката на Югославия. Боян Коцев е втори.
1966 г. Иван Бобеков печели Обиколката на Мраморно море.
1967 г. Ангел Кирилов е втори в Пробега на мира. Димитър Котев и българският отбор печелят Обиколката на Мраморно море.
1969 г. България е на шесто място на 4 километра отборно на писта на Световното първенство в Бърно /Чехия/.
1970 г. Славчо Николов и българският отбор са първи в Обиколката на Турция.
1972 г. Димо Ангелов носи първата точка за България от колоезденето от Олимпиада – шесто място на 1000 метра от място на Игрите в Мюнхен.
1973 г. Димо Ангелов е шести на 1000 метра от място на световното първенство в Сан Себастиан /Испания/.
1975 г. Димо Ангелов е пети-шести на 1000 метра от място на Световното първенство в Лиеж /Белгия/.
1979 г. Ненчо Стайков печели етапна победа в Пробега на мира. Ненчо Стайков е 10-и в общия старт /участват 263 души/ на Световното първенство във Валкенбург /Холандия/. България е 9-а на 100 км отборно: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
1980 г. Олимпийски игри в Москва. България се класира на шесто място в отборното бягане на 100 км: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
1981 г. Венелин Хубенов печели етап в Пробега на мира.
1984 г. Ненчо Стайков е втори в Пробега на мира, като печели етап. Христо Зайков също е победител в етап там.
1984 г. Ненчо Стайков печели Обиколката на Турция. Христо Зайков е втори.
1987 г. Петър Петров е втори в Пробега на мира.
1988 г. Кирил Вълчев печели сребърен медал на 1000 м от място на световното първенство за юноши в Дания. Добрин Величков е трети в дисциплината издръжливост.
1990 г. България е на шесто място на 100 км отборно на Световното първенство в Утцономия /Япония/: Петър Петров, Павел Шуманов, Станчо Станчев и Младен Иванов.
Използвана литература: 100 Години БКС – 2002