Преди 100 години, на 16 август /3 август по стар стил/, в Русе се събират осем мъже, за да сложат началото на Българския колоездачен съюз. Можем само да гадаем дали те са вярвали, че и век по-късно създадената от тях организация ще продължи да съществува. Но сигурно е, че са били достатъчно решителни и прозорливи, за да положат основите на един спортен съюз по време, когато думата „спорт“ е била почти неизвестно понятие. За футбол още никой не говори, леката атлетика е непозната, баскетболът и волейболът чакат своето раждане в мъглявините на бъдещето. Единствено гимнастиците от „Юнак“ вече имат своя стройна организация, чието първенство в хронологията на нашия спорт никой не може да оспорва.
ВЕКОВНИЯТ ПЪТ НА ДВЕ КОЛЕЛА
Създаването на Българския колоездачен съюз /БКС/ не става на празно място. Още 13 години преди това софиянци учредяват свое „бициклетно дружество“. Последват ги Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна. Любопит но е, че в Пловдив основната маса поддръжници на „машинките с колела“ са арменци и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес /от всичко осем/ са арменци – Кличиян и Гарабедян.
Димо Ангелов
Стабилни са стъпките на колоездачния съюз още от самото начало. През 1909 г. стартира Обиколката на Витоша. Нито едно състезание по какъвто и да е вид спорт у нас не може и отдалеч да се приближи до колосалните традиции на това изумително 93-годишно чудо. Не напразно Обиколката на Витоша е единствената проява в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопедия. Има защо: в целия свят на пръстите на едната ръка се броят колоездачните състезания, родени преди Обиколката на Витоша и съществуващи и досега! И по-сетнешните ръководители на БКС проявяват безспорен вкус към модерното, към новото. Колкото и да е чудно за някои, в това отношение ние изпреварваме почти цяла Европа.
Можем само да се гордеем със знаменития факт, че когато през 1924 г. тръгва Обиколката на България, преди нас са само фамозният Тур дьо Франс /1903/, белгийската обиколка /190В/ и Джиро д’Италия /1909/. За сведение – Швейцария пристъпва към своето състезание 9 години след нас, а прочутата испанска Вуелта – цели 11 години! Да не говорим за колоездачни нации като холандци и датчани, които поставят началото на своите обиколки чак след Втората световна война /1948 и 1950/.
Изключително здравата организация, създадена от БКС, подплатена с обичта на хиляди към този най-мъжки спорт, предизвиква взривното му разпространение. Още през 1905 г. дружествата /посегашному клубове/ са 27, а в навечерието на Балканската война вече са 74. През 30-те години броят им достига 170 /!/, тогавашният главен редактор на в. „Спорт“ Иван Селвелиев в голяма статия нарича колоездачния спорт № 1 в България, а от Международния колоездачен съюз /чийто член БКС става през 1928 г./ валят поздравления и наричат страната ни колоездачна крепост.  |
 |
Вестник "Български колоездач" достига многохиляден тираж - за такива "екстри" сега можем единствено да мечтаем. |
ОБИКОЛКАТА
В горещото пладне на 21 август 1924 година пред може би най-популярната сграда в София – Д.Kотев води пред Стоян Александров и Огнян Тошев. Народното събрание, малка група се готвеше да потегли на път. С въздълги гащета, стигащи почти до колената, с разноцветни фланелки, с малки торбички през рамо, с препасани на кръст около гърдите резервни гуми, някои с вдигнати на челото големи авиаторски очила – всеки от тях стоеше до своя велосипед. Бяха 21 на брой. Бяха истински смелчаци, защото знаеха какво ги очаква – дълги, изморителни 1933 километра сред потискащ зной и палеща жажда по безкрайните прашни не пътища, а подобие на пътища ѝ участници, ѝ изпращачи дори не подозират, че поставят началото на една знаменита традиция: в онзи августовски ден се ражда колоездачната Обиколка на България, която и сега, след почти век, продължава да е сред най-големите и уважавани състезания. Петдесет и втората Обиколка на България пред 2002 година имаше особена окраска. Тя бе посветена на един уникален юбилей – 100 годишнината от създаването на Българския колоездачен съюз.
| Година | Състезател | Държава |
|---|---|---|
| 1924 | Георги Абаджиев, Коста Дюлгеров | България |
| 1935 | Марин Николов | България |
| 1949 | Милко Димов | България |
| 1950 | Милко Димов | България |
| 1955 | Стоян Георгиев | България |
| 1956 | Димитър Колев | България |
| 1957 | Ненчо Христов | България |
| 1958 | Боян Коцев | България |
| 1959 | Боян Коцев | България |
| 1960 | Боян Коцев | България |
| 1961 | Димитър Котев | България |
| 1962 | Иван Бобеков | България |
| 1964 | Борис Бочев | България |
| 1965 | Иржи Хава | Чехия |
| 1966 | Иван Бобеков | България |
| 1967 | Ян Венцел | Словакия |
| 1968 | Веско Кутуев | България |
| 1969 | Селвино Полони | Италия |
 
|
||
| 1970 | Фьодор-Иван Ден Хартог | Нидерландия |
 
|
||
| 1971 | Ришард Шурковски | Полша |
| 1972 | Иван Попов | България |
| 1973 | Иван Скосирев | СССР |
| 1974 | Ринат Шарафулин | СССР |
| 1975 | Януш Ковалски | Полша |
| 1976 | Александър Гусятников | СССР |
 
|
| 1977 | Зигберт Шмайсер | Германия |
| 1978 | Ненчо Стайков | България |
| 1979 | Юрий Баринов | СССР |
| 1980 | Ненчо Стайков | България |
| 1981 | Борис Исаев | СССР |
 |
||
| 1982 | Леон Дежиц | СССР |
| 1983 | Венелин Хубенов | България |
| 1984 | Ненчо Стайков | България |
| 1985 | Петър Петров | България |
| 1986 | Бойко Ангелов | България |
| 1987 | Петър Петров | България |
| 1988 | Валентин Живков | България |
| 1989 | Дидие Пагримо | Франция |
| 1990 | Павел Шуманов | България |
| 1991 | Александър Миленкович | Югославия |
| 1992 | Павел Шуманов | България |
| 1993 | Мано Люберс | Нидерландия |
| 1994 | Христо Зайков | България |
| 1995 | Христо Зайков | България |
| 1996 | Христо Зайков | България |
| 1997 | Павел Шуманов | България |
| 1998 | Красимир Коев | България |
| 1999 | Максим Гуров | Казахстан |
| 2000 | Северин Кохут | България |
| 2001 | Димитър Господинов | България |
| 2002 | Димитър Господинов | България |
| 2003 | Ивайло Габровски | България |
| 2004 | Томас Клозко | Полша |
| 2005 | Мартин Праздновски | Словакия |
| 2006 | Ивайло Габровски | България |
| 2007 | Евгени Герганов | България |
| 2008 | Ивайло Габровски | България |
| 2009 | Ивайло Габровски | България |
| 2010 | Красимир Коев | България |
| 2011 | Ивайло Габровски | България |
| 2012 | Максат Аязбаев | Казахстан |
| 2013 | Реми де Грегорио | Франция |
| 2014 | не се провежда | |
| 2015 | Стефан Христов | България |
| 2016 | Марко Текио | Италия |
| 2017 | Виталий Бутс | Украйна |
| 2018 | не се провежда | |
| 2019 | не се провежда | |
| 2020 | Патрик Штоз | Полша |
| 2021 | Имануел Старк | Германия |
| 2022 | Kyrylo Tsarenko | Украйна |
| 2023 | Michal Schuran | Чехия |
| 2024 | Matteo Malucelli | Италия |
ПРЪСКИ ОТ ШОСЕТАТА
ПЪРВАТА е през 1924г. От старта тръгват 21 колоездачи. Завършват 13.
НАЙ-ДЪЛГАТА е 3-ата, през 1949 г. – 1905 км.
НАЙ-КЪСАТА е 47-ата, през 1997 з. – 924 км.
НАЙ-МНОГО ПОБЕДИ има Ивайло Габровски – 5 победи. С по 3 победи са Боян Коцев, Ненчо Стайков, Христо Зайков и Павел Шуманов, като Коцев и Зайков печелят състезанието в поредни години.
ПО ДВЕ ПОБЕДИ имат Милко Димов, Иван Бобеков» Петър Петров, Димитър Господинов и Красимир Коев.
ДВАМА ТРИУМФАТОРИ има единствено в първата Обиколка – Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров.
НАЙ-ГОЛЯМА РАЗЛИКА в годините от победа до победа има при Павел Шуманов – 7.
ПЪРВИЯТ ЧУЖДЕНЕЦ, който я печели, е Иржи Хава от Чехословакия през 1965 г.
18 ЧУЖДЕНЦИ са побеждавали в Обиколката. Най-много – шестима, са от бившия СССР.
УЧАСТВАЛИ СА СПОРТИСТИ ОТ 39 ДЪРЖАВИ – от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
НАЙ-ЧЕСТО са идвали състезатели от Полша и Чехословакия.
С НАЙ-МНОГО ЕТАПНИ ПОБЕДИ в една обиколка е Милко Димов -10 от 14 през 1949 г.
С НАЙ-ГОЛЯМА ПРЕДНИНА ПРЕД ВТОРИЯ побеждава Милко Димов – 51 минути, през 1949 г.
НАЙ-МНОГО БЕГАЧИ СТАРТИРАТ през 1949г. – 117.
НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБРЕ ПРЕДСТАВИЛИЯ СЕ МЛАД СЪСТЕЗАТЕЛ за първи път е въведена през 2002 г.
72-ХИЛЯДНИЯТ КИЛОМЕТЪР от създаването на Обиколката бе преминат в 52- рото й издание през 2002 г. в етапа Бургас – Стара Загора.
СОФИЙСКИЯТ КОЛОДРУМ
Мястото било отпуснато от общината след края на Първата световна война. Това място софиянци наричали „Пустинята“. Първата копка била направена през 1921 г. Но откъде пари? Създаден бил фонд
„Софийски колодрум“. Започнали първите изкопни работи главно с доброволния труд на спортисти и спортни дейци. В почивните дни работели цели семейства на приятелите на колоезденето.
Първите състезания се състояли след няколко години, на землена писта. В края на 1926 и началото на 1927 година находчив предприемач уговорил с френска фирма да преустрои колодрума, като направи пистата циментова. Условието било французите да използват съоръжението няколко години, след което да го предоставят изцяло на БКС. Влиятелни среди обаче провалили проекта. Това довело до разногласия в Софийското колоездачно дружество, от което били изключени 13 души. Колодрумът си останал със землената писта още няколко години. През 1931-ва той бил циментиран по случай организирането на първите Балкански игри.
В началото на пътя на българския колоездачен спорт шосейните бегачи се изявяват и на пистата, усъвършенствайки спринтьорските си качества. Колодрумите се пълнят със зрители. Почти всеки месец, дори всяка седмица има стартове през втората половина на века. Гостуват ни пистови бегачи от франция, Дания, Белгия, Югославия
През 1950 г. е първата пистова среща между българските и колоездачите от тогавашния СССР. Пред пълни трибуни в София, след изключително оспорвана борба в отделните дисциплини, победите бяха поделени.
Празник за спортна София е срещата между пистовите отбори на България и ФСЖТ /франция/. Първият двубой завършва 33:9 за нашите, вторият – с победа на „Б“ отбора ни с 16:4.
През 1951 г. националният ни отбор на писта побеждава колоездачите на ГДР с 4:1, като гостите са по-добри само в дисциплината 1 километър от място. После тимът на Чехословакия трудно ни победи с 3:2 в София, а в края на годината правим 6:6 в Москва срещу „Сборная“.
През 1953 г., на Световния фестивал на младежта и студентите в Букурещ Димитър Колев, Стоян Георгиев, Владимир Патев и Ненчо Христов печелят бронзов медал в отборното преследване на 4 километра.
През 1955 г. е двубоят България – Белгия на столичния колодрум. Тодор Бояджиев побеждава в бързината; Ненчо Христов – на 4 километра индивидуално преследване и в издръжливостта на 60 обиколки; Иван Георгиев, Бончо Новаков и Никора Филипов – в италианското преследване. Белгийците са по-добри в бягането на един километър, където на второ и трето място са съответно братята Бончо и Деньо Новакови.
ВЪРХОВЕ НА БЪЛГАРСОКОТО КОЛОЕЗДЕНЕ
1931 г. На Първите Балкански игри по колоездене в София титли печелят Продан Георгиев /бързина/, Продан Георгиев, Димитър Сарачев, Генади Симов и Георги Велинов /4 км отборно преследване/, Александър Николов/шосе/.
1934 г. България печели отборната победа в Обиколката на Румъния г. Генади Симов е втори в крайното класиране и първи при катерачите.
1936 г. Къню Джамбазов е 16-и на Олимпийските игри в Берлин в общия старт.
1937 г. България печели отборната победа в пробега Белград – София, в който Йордан Константинов е втори, а Никола Ненов трети.
1940 г. Втора Балканиада в Букурещ. Цвятко Георгиев печели титлите на бързина и шосе. Йордан Константинов, Георги Велинов, Сава Герчев и Иван Петров вземат златото в отборното преследване на 4 км.
1945 г. Рангел Митов е пети в пробега Триест – Варна /1600 км /.
1947 г. Балкано-средноевропейски игри в София. Цвятко Георгиев става шампион на бързина. Д.Радев е първи на издръжливост, следван от Милко Димов и Рангел Митов. Двойката К.Джамбазов-Т.Дишев печели титлата в американското бягане на 20 обиколки. Втори е тандемът Д.Михайлов-В.Ставрев, а трети – К.Славов-С.Войводов. Българският отбор е комплексен победител
1951 г. Милко Димов носи първата етапна победа на българин в Пробега на мира. Димитър Бобчев печели международния пробег Букурещ-Къмпина.
1952 г. Милко Димов и Димитър Бобчев печелят етапи в Пробега на мира.
1953 г. Боян Коцев е първи в етап от Пробега на миа.
1955 г. Българският отбор печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори. България е на трето място в Пробега на мира: Милко Димов, Ненчо Христов, Боян Коцев, Стоян Георгиев, Димитър Колев и Илия Кръстев.
1956 г. Ненчо Христов печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори, а българският тим е на първо място 6 отборното класиране.
1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
1957 г. Ненчо Христов е първи в Пробега на мира. България побеждава за трети пореден път в Обиколката на Египет и сребърната купа остава завинаги у нас. Стоян Георгиев е трети. Ненчо Христов печели златен медал на 4 км индивидуално преследване на писта на Световния фестивал на младежта и студентите в Москва. Боян Коцев печели пробега София-Букурещ.
1958 г. Боян Коцев е трети в Пробега на мира.
1959 г. Ненчо Христов е победител в Обиколката на Югославия. Боян Коцев е втори.
1966 г. Иван Бобеков печели Обиколката на Мраморно море.
1967 г. Ангел Кирилов е втори в Пробега на мира. Димитър Котев и българският отбор печелят Обиколката на Мраморно море.
1969 г. България е на шесто място на 4 километра отборно на писта на Световното първенство в Бърно /Чехия/.
1970 г. Славчо Николов и българският отбор са първи в Обиколката на Турция.
1972 г. Димо Ангелов носи първата точка за България от колоезденето от Олимпиада – шесто място на 1000 метра от място на Игрите в Мюнхен.
1973 г. Димо Ангелов е шести на 1000 метра от място на световното първенство в Сан Себастиан /Испания/.
1975 г. Димо Ангелов е пети-шести на 1000 метра от място на Световното първенство в Лиеж /Белгия/.
1979 г. Ненчо Стайков печели етапна победа в Пробега на мира. Ненчо Стайков е 10-и в общия старт /участват 263 души/ на Световното първенство във Валкенбург /Холандия/. България е 9-а на 100 км отборно: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
1980 г. Олимпийски игри в Москва. България се класира на шесто място в отборното бягане на 100 км: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
1981 г. Венелин Хубенов печели етап в Пробега на мира.
1984 г. Ненчо Стайков е втори в Пробега на мира, като печели етап. Христо Зайков също е победител в етап там.
1984 г. Ненчо Стайков печели Обиколката на Турция. Христо Зайков е втори.
1987 г. Петър Петров е втори в Пробега на мира.
1988 г. Кирил Вълчев печели сребърен медал на 1000 м от място на световното първенство за юноши в Дания. Добрин Величков е трети в дисциплината издръжливост.
1990 г. България е на шесто място на 100 км отборно на Световното първенство в Утцономия /Япония/: Петър Петров, Павел Шуманов, Станчо Станчев и Младен Иванов.
Използвана литература: 100 Години БКС – 2002