Вие сте тук: Начало / За нас / История на колоезденето в България

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОЛОЕЗДЕНЕ

НАЧАЛОТО

Български Съюз Колоездене 1902

Преди 100 години, на 16 август /3 август по стар стил/, в Русе се събират осем мъже, за да сложат началото на Българския колоездачен съюз. Можем само да гадаем дали те са вярвали, че и век по-късно създадената от тях организация ще продължи да съществува. Но сигурно е, че са били достатъчно решителни и прозорливи, за да положат основите на един спортен съюз по време, когато думата „спорт“ е била почти неизвестно понятие. За футбол още никой не говори, леката атлетика е непозната, баскетболът и волейболът чакат своето раждане в мъглявините на бъдещето. Единствено гимнастиците от „Юнак“ вече имат своя стройна организация, чието първенство в хронологията на нашия спорт никой не може да оспорва.

ВЕКОВНИЯТ ПЪТ НА ДВЕ КОЛЕЛА

Създаването на Българския колоездачен съюз /БКС/ не става на празно място. Още 13 години преди това софиянци учредяват свое „бициклетно дружество“. Последват ги Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна. Любопит но е, че в Пловдив основната маса подръжници на „машинките с колела“ са арменци и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес /от всичко осем/ са арменци -Кличиян и Гарабедян.

Димо Ангелов

Димо Ангелов

Стабилни са стъпките на колоездачния съюз още от самото начало. През 1909 г. стартира Обиколката на Витоша. Нито едно състезание по какъвто и да е вид спорт у нас не може и отдалеч да се приближи до колосалните традиции на това изумително 93-годишно чудо. Не напразно Обиколката на Витоша е единствената проява в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопедия. Има защо: в целия свят на пръстите на едната ръка се броят колоездачните състезания, родени преди Обиколката на Витоша и съществуващи и досега! И по-сетнешните ръководители на БКС проявяват безспорен вкус към модерното, към новото. Колкото и да е чудно за някои, в това отношение ние изпреварваме почти цяла Европа.

Можем само да се гордеем със знаменития факт, че когато през 1924 г. тръгва Обиколката на България, преди нас са само фамозният Тур дьо Франс /1903/, белгийската обиколка /190В/ и Джиро д’Италия /1909/. За сведение – Швейцария пристъпва към своето състезание 9 години след нас, а прочутата испанска Вуелта – цели 11 години! Да не говорим за колоездачни нации като холандци и датчани, които поставят началото на своите обиколки чак след Втората световна война /1948 и 1950/.

Изключително здравата организация, създадена от БКС, подплатена с обичта на хиляди към този най-мъжки спорт, предизвиква взривното му разпространение. Още през 1905 г. дружествата /посегашному клубове/ са 27, а в навечерието на Балканската война вече са 74. През 30-те години броят им достига 170 /!/, тогавашният главен редактор на в. „Спорт“ Иван Селвелиев в голяма статия нарича колоездачния спорт № 1 в България, а от Международния колоездачен съюз /чийто член БКС става през 1928 г./ валят поздравления и наричат страната ни колоездачна крепост.

Вестник Български Колоездач Вестник Български Колоездач

Вестник „Български колоездач“ достига многохиляден тираж – за такива „екстри“ сега можем единствено да мечтаем.

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ


Година Събитие
1902 Основан Българският колоездачен съюз
1909 Първа Обиколка на Витоша – най-старото състезание у нас по какъвто и да е вид спорт, което се провежда и досега.
1924 Първо участие на Олимпийски игри в Париж.
1924 Първа Обиколка на България.
1928 БКС става член на Международния колоездачен съюз.
1931 В София е построен първият циментов колодрум на Балканския полуостров
1931 В София, по инициатива на България – първа Балканиада по колоездене
1934 първи пробег София – Варна /прекъснат преди четири години/ 2016
1945 Пробег Триест – Варна
1947 в София – първи Балкано – средноевропейски игри, шампиони – Цвятко Георгиев /бързина/, Димитър Радев /издръжливост/
1948 България става учредител на Пробега на мира – най-голямото многоетапно аматьорско състезание в света.

ОБИКОЛКАТА

В горещото пладне на 21 август 1924 година пред може би най-популярната сграда в София – Д.Kотев води пред Стоян Александров и Огнян Тошев.
Народното събрание, малка група се готвеше да потегли на път. С въздълги гащета, стигащи почти до колената, с разноцветни фланелки, с малки торбички през рамо, с препасани на кръст около гърдите резервни гуми, някои с вдигнати на челото големи авиаторски очила – всеки от тях стоеше до своя велосипед. Бяха 21 на брой. Бяха истински смелчаци, защото знаеха какво ги очаква – дълги, изнурителни 1933 километра сред подтискащ зной и палеща жажда по безкрайните прашни не пътища, а подобие на пътища-И участници, и изпращачи дори не подозират, че поставят началото на една знаменита традиция: в онзи августовски ден се ражда колоездачната Обиколка на България, която и сега, след 78 години, продължава да е сред най-големите и уважавани състезания.

Петдесет и втората Обиколка на България пред 2002 година имаше особена окраска: тя беше посветена на един уникален юбилей – 100-годишнината от създаването на Българския колоездачен съюз.

ПОБЕДИТЕЛИ В ОБИКОЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ


Година Състезател Държава
1924 Георги Абаджиев
Коста Дюлгеров
България
1935 Марин Николов България
1949 Милко Димов България
1950 Милко Димов България
1955 Стоян Георгиев България
1956 Димитър Колев България
1957 Ненчо Христов България
1958 Боян Коцев България
1959 Боян Коцев България
1960 Боян Коцев България
1961 Димитър Котев България
1962 Иван Бобеков България
1964 Борис Бочев България
1965 Иржи Хава Чехия
1966 Иван Бобеков България
1967 Ян Венцел Словакия
1968 Веско Кутуев България
1969 Селвино Полони Италия
1970 Фьодор-Иван Ден Хартог Нидерландия
1971 Ришард Шурковски Полша
1972 Иван Попов България
1973 Иван Скосирев СССР
1974 Ринат Шарафулин СССР
1975 Януш Ковалски Полша
1976 Александър Гусятников СССР
1977 Зигберт Шмайсер Германия
1978 Ненчо Стайков България
1979 Юрий Баринов СССР
1980 Ненчо Стайков България
1981 Борис Исаев СССР
1982 Леон Дежиц СССР
1983 Венелин Хубенов България
1984 Ненчо Стайков България
1985 Петър Петров България
1986 Бойко Ангелов България
1987 Петър Петров България
1988 Валентин Живков България
1989 Дидие Пагримо Франция
1990 Павел Шуманов България
1991 Александър Миленкович Югославия
1992 Павел Шуманов България
1993 Мано Люберс Нидерландия
1994 Христо Зайков България
1995 Христо Зайков България
1996 Христо Зайков България
1997 Павел Шуманов България
1998 Красимир Коев България
1999 Максим Гуров Казахстан
2000 Северин Кохут България
2001 Димитър Господинов България
2002 Димитър Господинов България
2003 Ивайло Габровски България
2004 Томас Клозко Полша
2005 Мартин Праздновски Словакия
2006 Ивайло Габровски България
2007 Евгени Герганов България
2008 Ивайло Габровски България
2009 Ивайло Габровски България
2010 Красимир Коев България
2011 Ивайло Габровски България
2012 Максат Аязбаев Казахстан
2013 Реми де Грегорио Франция
2014 не се провежда  
2015 Стефан Христов България
2016 Марко Текио Италия
2017 Виталий Бутс Украйна
2018 не се провежда  
2019 не се провежда

ПРЪСКИ ОТ ШОСЕТАТА

ПЪРВАТА е през 1924г. От старта тръгват 21 колоездачи. Завършват 13.
НАЙ-ДЪЛГАТА е 3-ата, през 1949 г. – 1905 км.
НАЙ-КЪСАТА е 47-ата, през 1997 з. – 924 км.
НАЙ-МНОГО ПОБЕДИ има Ивайло Габровски – 5 победи. С по 3 победи са Боян Коцев, Ненчо Стайков, Христо Зайков и Павел Шуманов, като Коцев и Зайков печелят състезание­то в поредни години.
ПО ДВЕ ПОБЕДИ имат Милко Димов, Иван Бобеков» Петър Петров, Димитър Господинов и Красимир Коев.
ДВАМА ТРИУМФАТОРИ има единствено в първата Обиколка – Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров.
НАЙ-ГОЛЯМА РАЗЛИКА в годините от победа до победа има при Павел Шуманов – 7.
ПЪРВИЯТ ЧУЖДЕНЕЦ, който я печели, е Иржи Хава от Чехословакия през 1965 г.
18 ЧУЖДЕНЦИ са побеждавали в Обиколката. Най-много – шестима, са от бившия СССР.
УЧАСТВАЛИ СА СПОРТИСТИ ОТ 39 ДЪРЖАВИ – от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
НАЙ-ЧЕСТО са идвали състезатели от Полша и Чехословакия.
С НАЙ-МНОГО ЕТАПНИ ПОБЕДИ в една обиколка е Милко Димов -10 от 14 през 1949 г.
С НАЙ-ГОЛЯМА ПРЕДНИНА ПРЕД ВТОРИЯ побеждава Милко Димов – 51 минути, през 1949 г.
НАЙ-МНОГО БЕГАЧИ СТАРТИРАТ през 1949г. – 117.
НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБРЕ ПРЕДСТАВИЛИЯ СЕ МЛАД СЪСТЕЗАТЕЛ за първи път е въведена през 2002 г.
72-ХИЛЯДНИЯТ КИЛОМЕТЪР от създаването на Обиколката бе преминат в 52- рото й издание през 2002 г. в етапа Бургас – Стара Загора.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

ПЪРВОТО КОЛОЕЗДАЧНО ДРУЖЕСТВО В СВЕТА – е основано през 1866 година в Париж;НАЙ-СТАРИЯТ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ – е английският. Създаден е през 1880 г;
МЕЖДУНАРОДНИЯТ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ /ЮСИ/ – е основан през 1900 г;
НАЙ-ГОЛЯМОТО КОЛОЕЗДАЧНО СЪСТЕЗАНИЕ В СВЕТА – е Обиколката на Франция, която стартира през 1903 година.

СОФИЙСКИЯТ КОЛОДРУМ

Колодрум София

Мястото било отпуснато от общината след края на Първата световна война. Това място софиянци наричали „Пустинята“. Първата копка била направена през 1921 г. Но откъде пари? Създаден бил фонд
„Софийски колодрум“. Започнали първите изкопни работи главно с доброволния труд на спортисти и спортни дейци. В почивните дни работели цели семейства на приятелите на колоезденето.
Първите състезания се състояли след няколко години, на землена писта. В края на 1926 и началото на 1927 година находчив предприемач уговорил с френска фирма да преустрои колодрума, като направи пистата циментова. Условието било французите да използват съоръжението няколко години, след което да го предоставят изцяло на БКС. Влиятелни среди обаче провалили проекта. Това довело до разногласия в Софийското колоездачно дружество, от което били изключени 13 души. Колодрумът си останал със землената писта още няколко години. През 1931-ва той бил циментиран по случай организирането на първите Балкански игри.
В началото на пътя на българския колоездачен спорт шосейните бегачи се изявяват и на пистата, усъвършенствайки спринтьорските си качества. Колодрумите се пълнят със зрители. Почти всеки месец, дори всяка седмица има стартове през втората половина на века. Гостуват ни пистови бегачи от франция, Дания, Белгия, Югославия
През 1950 г. е първата пистова среща между българските и коло­ездачите от тогавашния СССР. Пред пълни трибуни в София, след изк­лючително оспорвана борба в отделните дисциплини, победите бяха поделени.
Празник за спортна София е срещата между пистовите отбори на България и ФСЖТ /франция/. Първият двубой завършва 33:9 за нашите, вторият – с победа на „Б“ отбора ни с 16:4.
През 1951 г. националният ни отбор на писта побеждава колоез­дачите на ГДР с 4:1, като гостите са по-добри само в дисциплината 1 километър от място. После тимът на Чехословакия трудно ни победи с 3:2 в София, а в края на годината правим 6:6 в Москва срещу „Сборная“.
През 1953 г., на Световния фестивал на младежта и студенти­те в Букурещ Димитър Колев, Стоян Георгиев, Владимир Патев и Ненчо Христов печелят бронзов медал в отборното преследване на 4 километ­ра.
През 1955 г. е двубоят България – Белгия на столичния колодрум. Тодор Бояджиев побеждава в бързината; Ненчо Христов – на 4 километра индивидуално преследване и в издръжливостта на 60 обиколки; Иван Ге­оргиев, Бончо Новаков и Никора Филипов – в италианското преследване. Белгийците са по-добри в бягането на един километър, където на второ и трето място са съответно братята Бончо и Деньо Новакови.

ВЪРХОВЕ НА БЪЛГАРСОКОТО КОЛОЕЗДЕНЕ

1931 г. На Първите Балкански игри по колоездене в София титли печелят Продан Георгиев /бързина/, Продан Георгиев, Димитър Сарачев, Генади Симов и Георги Велинов /4 км отборно преследване/, Александър Николов/шосе/.
1934 г. България печели отборната победа в Обиколката на Румъ­ния г. Генади Симов е втори в крайното класиране и първи при катерачите.
1936 г. Къню Джамбазов е 16-и на Олимпийските игри в Берлин в общия старт.
1937 г. България печели отборната победа в пробега Белград – Со­фия, в който Йордан Константинов е втори, а Никола Ненов трети.
1940 г. Втора Балканиада в Букурещ. Цвятко Георгиев печели тит­лите на бързина и шосе. Йордан Константинов, Георги Велинов, Сава Герчев и Иван Пет­ров вземат златото в отборното преследване на 4 км.
1945 г. Рангел Митов е пети в пробега Триест – Варна /1600 км /.
1947 г. Балкано-средноевропейски игри в София. Цвятко Георгиев става шампион на бързина. Д.Радев е първи на издръжливост, следван от Милко Димов и Ран­гел Митов. Двойката К.Джамбазов-Т.Дишев печели титлата в американско­то бягане на 20 обиколки. Втори е тандемът Д.Михайлов-В.Ставрев, а трети – К.Славов-С.Войводов. Българският отбор е комплексен победител
1951 г. Милко Димов носи първата етапна победа на българин в Пробега на мира. Димитър Бобчев печели международния пробег Букурещ-Къмпина.
1952 г. Милко Димов и Димитър Бобчев печелят етапи в Пробега на мира.
1953 г. Боян Коцев е първи в етап от Пробега на миа.
1955 г. Българският отбор печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори. България е на трето място в Пробега на мира: Милко Димов, Нен­чо Христов, Боян Коцев, Стоян Георгиев, Димитър Колев и Илия Кръстев.
1956 г. Ненчо Христов печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори, а българският тим е на първо място 6 отборното класиране.
1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
1957 г. Ненчо Христов е първи в Пробега на мира. България побеждава за трети пореден път в Обиколката на Еги­пет и сребърната купа остава завинаги у нас. Стоян Георгиев е трети. Ненчо Христов печели златен медал на 4 км индивидуално прес­ледване на писта на Световния фестивал на младежта и студентите в Москва. Боян Коцев печели пробега София-Букурещ.
1958 г. Боян Коцев е трети в Пробега на мира.
1959 г. Ненчо Христов е победител в Обиколката на Югославия. Боян Коцев е втори.
1966 г. Иван Бобеков печели Обиколката на Мраморно море.
1967 г. Ангел Кирилов е втори в Пробега на мира. Димитър Котев и българският отбор печелят Обиколката на Мра­морно море.
1969 г. България е на шесто място на 4 километра отборно на писта на Световното първенство в Бърно /Чехия/.
1970 г. Славчо Николов и българският отбор са първи в Обиколката на Турция.
1972 г. Димо Ангелов носи първата точка за България от колоезде­нето от Олимпиада – шесто място на 1000 метра от място на Игрите в Мюнхен.
1973 г. Димо Ангелов е шести на 1000 метра от място на светов­ното първенство в Сан Себастиан /Испания/.
1975 г. Димо Ангелов е пети-шести на 1000 метра от място на Световното първенство в Лиеж /Белгия/.
1979 г. Ненчо Стайков печели етапна победа в Пробега на мира. Ненчо Стайков е 10-и в общия старт /участват 263 души/ на Све­товното първенство във Валкенбург /Холандия/. България е 9-а на 100 км отборно: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
1980 г. Олимпийски игри в Москва. България се класира на шесто място в отборното бягане на 100 км: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
1981 г. Венелин Хубенов печели етап в Пробега на мира.
1984 г. Ненчо Стайков е втори в Пробега на мира, като печели етап. Христо Зайков също е победител в етап там.
1984 г. Ненчо Стайков печели Обиколката на Турция. Христо Зай­ков е втори.
1987 г. Петър Петров е втори в Пробега на мира.
1988 г. Кирил Вълчев печели сребърен медал на 1000 м от място на световното първенство за юноши в Дания. Добрин Величков е трети в дисциплината издръжливост.
1990 г. България е на шесто място на 100 км отборно на Световно­то първенство в Утцономия /Япония/: Петър Петров, Павел Шуманов, Станчо Станчев и Младен Иванов.
Използвана литература: 100 Години БКС – 2002